Регистрация като свободна професия (фрийлансър) или фирма?

01 Септември 2022 г.
Заплати и осигуровки, Данъци
Време за четене:
Николай Такиев

Николай Такиев

Данъчен и счетоводен консултант

В днешната статия ще разгледаме една доста често срещана дилема сред хората, които стартират ново бизнес начинание, а именно коя форма е данъчно по-изгодна – регистрация на фирма или дейност като фрийлансър.

Съдържание:

Извършване на дейност като фрийлансър

В България да извършваш дейност като фрийлансър означава да се регистрираш като лице, което упражнява свободна професия.

Хората, които упражняват свободна професия (фрийлансърите) са лица, които извършват дадена професионална дейност на свободна практика срещу възнаграждение. Спокойно можем да кажем, че това е организационно най-простата и чиста форма за извършване на предприемаческа дейност.

За да може едно лице да извършва законно дейност като фрийлансър, то трябва да подаде заявление за регистрация като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията.

След като лицето бъде регистрирано, то ще получи свой идентификационен номер (БУЛСТАТ), с който ще се идентифицира пред своите контрагенти.

Фрийлансърите по закон следва да се регистрират като самоосигуряващи се лица. Това означава, че тези лица следва да плащат сами, изцяло за своя сметка своите социални и здравни осигуровки.

Как се извършва регистрацията като “фрийлансър”?

Регистрацията става чрез подаване на декларация за регистрацията като самоосигуряващо се лице в НАП. Декларацията се подава в 7-дневен срок от стартиране на дейността като фрийлансър.

След като се регистрират като самоосигуряващи се лица, фрийлансърите следва да са наясно с няколко важни особености, свързани с техните данъчни задължения:

1.Всеки месец трябва да подават специална декларация до НАП.

Чрез нея те декларират осигурителният доход, върху който желаят да внесят авансово своите осигуровки. Към 2022 година минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 710 лева.

Декларацията може да бъде подадена по електронен път в системата на НАП чрез наличие на ПИК или електронен подпис.

2. На всяко тримесечие фрийлансърите следва да подават в НАП специална декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Чрез нея те декларират дължимият авансов данък върху доходите, които са реализирали през даденото тримесечие. Това задължение произхожда от факта, че според данъчният закон фрийлансърите следва да декларират и внасят авансово на всяко тримесечие данъкът върху своите доходи.

3. В срок до 30 април на следващата година фрийлансърите следва да подават Годишна данъчна декларация.

Чрез нея те декларират общият годишен реализиран доход през годината и дължимият годишен данък. Разбира се, от дължимия годишен данък лицата имат право да приспаднат авансово внесения през годината на всяко тримесечие данък върху доходите.

Нормативно признати разходи

При определяне на своя облагаем доход, респективно дължимия данък, фрийлансърите могат да ползват така наречените нормативно признати разходи в размер на 25%.

Нормативно признатите разходи представляват определен процент, който е определен от държавата, с който физическите лица могат да намалят получения от тях доход при определяне на дължимия данък. Този процент е фиксиран и зависи от вида на дохода, който даденото физическо лице е реализирало.

По отношение на доходите на лицата, които упражняват свободна професия държавата е определила 25% нормативно признати разходи, което на практика означава, че фрийлансърите плащат данък само върху 75% от генерирания от тях доход.

Друго важно нещо, на което искаме да обърнем внимание е, че наличието на нормативно признати разходи освобождава фрийлансърите от задължението да доказват чрез документи реално извършените от тях разходи за извършване на тяхната професионална дейност.

При определяне на дължимия данък фрийлансърите следва да приспаднат и авансово внесените през годината социални и здравни осигуровки. Тук е важно да обърнем внимание на така нареченото окончателно изравняване на осигурителния доход, което се извършва в сроковете за подаване на Годишна данъчна декларация.

Окончателно изравняване на осигурителният доход

Окончателното изравняване на осигурителния доход за фрийлансърите има за цел да изравни реално получения облагаем доход с общия доход върху който фрийлансърът е внасял през годината авансово осигурителни вноски. Това е така, защото през годината фрийлансърите имат право на избор върху какъв осигурителен доход да правят осигуровки като се съобразяват с минималната граница от 710 лева.

В края на годината обаче ако се изчисли, че средномесечният реално получен облагаем доход е по-висок от избрания от лицето осигурителен доход, то върху разликата следва да се довнесат осигурителни вноски.

Например ако едно лице се е осигурявало цяла година върху 710 лева осигурителен доход месечно, това означава че общият осигурителен доход, върху който са внесени осигуровки за цялата година е 12 х 710 = 8 520 лева. В този случай ако реално получения доход от лицето общо за годината е 10 000 лева, то върху разликата (10 000 – 8520 = 1480 лева) лицето следва да довнесе осигурителни вноски.

Окончателното изравняване се извършва чрез подаване в НАП на еднократна декларация образец 6 в срок до 30 април на следващата година. В същия срок лицето има задължение да заплати дължимите осигуровки.

Извършване на дейност чрез фирма

Стартирането на собствен бизнес чрез регистрация на фирма, особено когато е за първи път, несъмнено е един вълнуващ и важен момент за нас, който обаче доста често е свързан с много неизвестни.

Много хора смятат, че да си регистрираш собствена фирма е нещо трудно, сложно и скъпо и поради тази причина често хората се страхуват да направят тази така важна крачка в своето бизнес развитие. Истината е обаче е, че регистрацията на фирма нито е нещо трудно, нито е нещо сложно, когато ползваме услугите на професионалисти.

Регистрация на търговско дружество (ТД)

Първата стъпка към стартирането на собствен бизнес е да се извърши регистрация на търговско дружество или както по-често се среща в разговорния език – да се регистрира фирма.

Според действащия Търговски закон са възможни няколко вида правни форми, под които може да се регистрира едно търговско дружество.

  • Събирателно дружество;
  • Командитно дружество;
  • Дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД);
  • Акционерно дружество (АД/ЕАД);
  • Командитно дружество с акции.

Най-голямото предимство на търговското дружество е така наречената ограничената отговорност на собствениците.

Това означава, че за задълженията, които търговското дружество поема, собствениците са отговорни до размера на инвестирания в дружеството капитал, а не с цялото си лично имущество, както би било ако дейността се извършва в качеството на физическо лице.

Всяка правна форма има своите законови особености, с които е добре да бъдете запознати. Изборът на правната форма зависи от редица фактори, част от които са обема на планираната търговската дейност, организацията на взаимоотношенията между собствениците, началният капитал, който ще бъде инвестиран.

Търговският закон е определил минимални прагове за някои правни форми. Например за регистрация на акционерно дружество (АД/ЕАД) минималният начален капитал е 50 000 лв., докато за регистрация на дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД) минимумът е 2 лв.

В практиката най-предпочитаната форма на регистрация в България е дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД), най-вече заради ниския праг на минимален начален капитал, който както казахме е в размер на 2 лева.

ООД е налице, когато собствениците са двама или повече лица, докато при ЕООД е налице едноличен собственик на капитала – едно лице.

При тази форма началният капитал, който собствениците инвестират в дружеството се разпределя между тях под формата на дружествени дялове. Всеки собственик има правото на дивидент и на участие при вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.

Управлението на дружеството се осъществява от два задължителни органа: Общо събрание и Управител. Общото събрание включва всички съдружници. Управителят управлява и представлява дружеството, като няма изискване управителят да бъде съдружник.

Регистрацията на търговско дружество преминава през следните стъпки:

  1. Избор на име и правна форма на дружеството;
  2. Определяне размера на начален капитал;
  3. Подготовка на документите за регистрация;
  4. Заверяване на документите пред нотариус – 6 лв.;
  5. Откриване на банкова сметка и внасяне на началния капитал – от 30 лв. до 50 лв.;
  6. Заплащане на държавна такса 55 лв. за ООД/ЕООД и 150 лв. за АД/ЕАД;
  7. Входиране на документите за регистрация в Агенция по вписванията.

Данъчно облагане на търговските дружества

По отношение на данъчното облагане на търговските дружества е важно да отбележим, че те дължат корпоративен данък върху реализираните от тях печалби.

Размерът на корпоративния данък е в размер на 10% от генерираната печалба, която от своя страна е резултат от разликата между генерираните приходи и извършените разходи. Данъкът се декларира чрез подаване на Годишна данъчна декларация и се заплаща в срок до 30 юни на следващата година.

За разлика от фрийлансърите, при търговските дружества всеки разход следва да бъде документално обоснован с документ, за да бъде отчетен счетоводно. Когато за даден разход дружеството не разполага с документ, то този разход не се признава за данъчни цели.

Другата важна разлика между фрийлансърите и търговските дружества е, че при фирмите е необходимо да се извършат допълнителни разходи във връзка с ползването на счетоводни услуги. Това е така, защото организацията и отчитането на дейността на едно търговско дружество е доста по-сложна от тази на един фрийлансър и съответно е необходима професионална помощ от счетоводител.

Например търговските дружества задължително трябва да съставят годишен финансов отчет, който по закон може да бъде съставен само от счетоводител, който притежава счетоводно образование и определен професионален стаж.

Кое е по-изгодно – дейност като фрийлансър или регистрация на фирма?

Много често наши клиенти отправят запитвания към нас по отношение на това коя от двете форми е по-изгодна. Истината е, че няма еднозначен отговор на този въпрос.

За да се направи преценка, коя от двете форми на организация на дейността е по-подходяща следва да се направи подробен анализ на всяка конкретна ситуация.

Най-често при анализа се вземат предвид действителните разходи, които трябва да бъдат извършени, за да се осъществява дадената дейност.

Когато извършвате дейност като фрийлансър размерът на действителните разходи, които извършвате във връзка с професионалната си дейност нямат никакво значение. Това е така, тъй като фрийлансърите са ограничени от нормативно признатите разходи, които са фиксирани в размер на 25% от генерирания доход.

От друга страна, когато дейността се извършва чрез търговско дружество се вземат предвид именно действителните разходи. При фирмите данък се дължи върху реализираната печалба, която се изчислява като от генерираните приходи се извадят действително отчетените разходи.

Поради тази причина, когато действителните разходи са високи е по-рентабилно да се регистрира дружество. От друга страна ако действителните разходи са ниски или незначителни (под 25% от получения доход), то по-добрият вариант ще бъде да се извършва дейност като лице, упражняващо свободна професия.

Пример:

Физическо лице генерира годишен доход в размер на 10 000 лева. Размерът на действително извършените разходи през годината е 6 000 лева.

При тази ситуация ако дейността се извършва от фрийлансър изчисленията биха били следните:

Получен доход: 10 000 лева

Облагаем доход: 7 500 лева (приспадат се 25% НПР)

Дължим данък: 750 лева

При същата ситуация, ако дейността се извършва чрез търговско дружество, то ще се вземат предвид действителните разходи, които ще се приспаднат от генерираните приходи. Така ще се получи печалба в размер на 4 000 лева или дължим данък печалба в размер на 400 лева.

Друг фактор, който се взема предвид е възможността за разширяване на бизнеса. Обикновено когато назрее моментът за наемане на служители е по-добре да се регистрира търговско дружество. Това е свързано както с наличието на по-високи действителни разходи (за заплати и осигуровки), така и с администрирането на самото трудово правоотношение.

На следващо място искаме да обърнем внимание върху възможността за разполагане с получените доходи за лични нужди.

Когато бъде регистрирано търговско дружество, следва да се има предвид, че то е отделен правен субект от физическото лице и съответно парите, които дружеството изкарва са част от неговото имущество, а не на физическото лице. За да може физическото лице да ползва тези пари законно дружеството следва да разпредели дивидент, върху който се плаща 5% данък.

Когато дейността се извършва като фрийлансър не съществува такова ограничение и физическото лице може свободно да използва изкараните пари за лични нужди, тъй като средствата са генерирани от лицето в лично качество.

Често задавани въпроси

Какъв е размерът на данъкът за търговските дружества

10% от генерираната печалба.

Какъв е размерът на нормативно признатите разходи?

25%.

Къде трябва да регистрирам фирма (търговско дружество)?

В Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Къде трябва да се регистрирам като “фрийлансър”?

В Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията.

счетоводни Въпроси

Имате счетоводен въпрос? 👉

Имате въпроси? Свържете се с нас чрез нашата контактна форма и ние ще ви предоставим безплатна консултация.

11 + 2 =

Още статии

Годишни бонуси, коледни премии и 13-та заплата: Счетоводство, данъци, осигуровки

Годишни бонуси, коледни премии и 13-та заплата: Счетоводство, данъци, осигуровки

В края на годината, особено преди празниците, идва време за годишните бонуси, коледни премии или както някои го наричат - "13-та заплата". В тази статия ще научите всичко, което трябва да знаете за...