Всеки собственик на фирма знае, че в края на годината идва време да се определи дължимия данък върху реализираната от него печалба. Това се нарича корпоративен данък, известен още като “данък печалба”. В тази статия ще научим всичко, което е необходимо да разберете за него. Това включва аспекти като сроковете за плащане, авансови вноски, както и как се изчислява данък печалба в България.

Какво е корпоративен данък или “данък печалба”?

За да разберем какво е корпоративен данък, първо трябва да знаем, че той се регламентира чрез Закона за корпоративно подоходно облагане. С него се облагат търговските дружества в страната. Според търговския закон, те дължат данък върху всяка реализирана печалба в рамките на същата календарна година. 

Как се изчислява данък печалба в България?

За да разберем как се изчислява данък печалба трябва да знаем, че размерът му е фиксиран за всички дружества в България и е в размер 10%. Това е един от ключовите аспекти, с които по-добре ще разберем какво е корпоративен данък.

Важно е да се отбележи, че ако през една определена финансова година фирмата не е реализирала печалба, то тогава тя не дължи данък печалба в България.

Как се определя печалбата върху която се дължи корпоративен данък?

Основна трудност при това да разберем как да обложим корпоративен е свързана с това как се определя самата печалба. Тук ще уточним две основни понятия: данъчна печалба и счетоводна печалба.

Счетоводната печалба се нарича също счетоводен финансов резултат и е разликата между реализираните приходи и извършените разходи на една фирма в рамките на годината. Това е печалба, която се оповестява в отчета за приходи и разходи.

Данъчната печалба се нарича също данъчен финансов резултат. Това е реалната величина, върху която се начислява данък печалба в България. Определя се от фирмата при изготвянето на годишната данъчна декларация и служи за изчисляване на данък печалба в България.

За да се определи данъчната печалба е трудоемък процес, който изисква намесата на квалифициран професионалист. Със счетоводните услуги на Такиев Финанс, това става бързо, лесно и удобно. 

Счетоводни Услуги Цени

Какъв е ефектът от непризнатите приходи и разходи върху дължимия корпоративен данък?

Приходи и разходи, които остават непризнати, имат директно влияние върху размера на дължимия данък печалба в България. Щом един разход се признава за данъчна цел, тогава със стойността му следва да се увеличи и счетоводният финансов резултат. Това води до по-високи печалби и следователно по-висок корпоративен данък.

Пример 1:

В края на годината търговско дружество има следните приходи и разходи:

• Приходи от дейността: 15 000 лева
• Разходи за дейността: 12 000 лева

От това следва, че счетоводната печалба на фирмата ще е в размер на 3 000 лева (15 000 – 12 000). Ако част от отчетните разходи не са свързани с фирмени дейности, например 1000 лева, тогава определянето на ДФР и корпоративния данък се изчисляват по следния начин:

Данъчна печалба = Счетоводна печалба + Непризнати разходи

Данъчна печалба = 3 000 лева + 1 000 лева = 4 000 лева

Дължим корпоративен данък = 4 000 лева х 10% = 400 лева

От този пример става ясно, че наличието на непризнати разходи за данъчни цели се отразяват неблагоприятно за фирмата. Те увеличават размера на данъка, който се дължи, тъй като увеличават данъчната печалба. 

Пример 2:

В края на годината търговско дружество има следните приходи и разходи:

• Приходи от дейността: 25 000 лева
• Разходи за дейността: 12 000 лева

От това следва, че счетоводната печалба на дружеството ще бъде в размер на 13 000 лева (25 000 лв. – 12 000 лв.). 

Ако част от тези приходи са свързани с получени дивиденти от самата фирма, например, 7000 лева, тогава за определянето на ДФР и корпоративния данък нещата стоят така:

Данъчна печалба = Счетоводна печалба – Непризнати приходи

Данъчна печалба = 13 000 лева – 7 000 лева = 6 000 лева

Дължим корпоративен данък = 6 000 лева х 10% = 600 лева

От този пример добре се вижда, че щом една фирма реализира приход, който не е признат за данъчни цели, тя се намира в значително по-благоприятно положение от тази от пример 1. Това е поради факта, че тези приходи остават законово необлагаеми.

Ако тези 7000 лева не бяха дивидентни приходи, тогава данъчната печалба щеше да е равна на счетоводния финансов резултат, който в този случай е 13 000 лева. Това би означавало, че корпоративния данък, който се дължи щеше да е 1300 лева, а не 600.

Трябва да имаме предвид, че данъчната печалба се вписва в годишната данъчна декларация на предприятието и присъства във финансовите отчети на фирмата, служеща като показател за нейния капитал.

Такиев Финанс е модерният партньор на бизнеса в България. Ние Ви предлагаме всичко, от което бихте имали нужда: счетоводни и правни услуги, данъчни консултации, регистрации на фирми. 

Срок за плащане на корпоративен данък

За всяка една фирма има срок за плащане на корпоративен данък, който трябва да се спазва за да се избегнат санкции. Предприятията трябва да го декларират пред държавата чрез подаването на годишна данъчна декларация. Срокът за нейното подаване е от 1 март до 30 юни през дадената година, като тя може да се подава неограничен брой пъти при случай на открити грешки и нужда от корекции.

След 30 юни, фирмата има възможност да извърши еднократна корекция в срок до 30 септември, след което се дължи лихва за просрочие.

Авансови вноски за корпоративен данък

Освен този стандартен срок за плащане на корпоративен данък, има и други случаи, които трябва да разгледаме, за да разберем по-обстойно какво е данък печалба в България. Много собственици на бизнеси смятат, че тя се обляга само веднъж годишно, но това не винаги е така. Според корпоративния закон при някои обстоятелства те са длъжни да я внасят и авансово през годината. В зависимост от приходите от предходни години, тези вноски могат да бъдат месечни или тримесечни. 

Една фирма е задължена да прави тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, ако нейните нетни приходи от продажби за предишната година са между 300 000 и 3 милиона лева. Ако са над 3 милион, тогава фирмата следва да прави месечни авансови вноски. 

Тези предприятия нямат реално законово задължение да правят авансови вноски, но често техните собственици преценят, че това е за предпочитане от гледна точка на ритмичността на паричните потоци.

На каква база се изчислява размера на авансовата вноска при корпоративен данък?

Друг важен момент за това да разберем какво е корпоративен данък е базата, на която следва да се изчисли размера на авансовата вноска. В закона е въведено понятието “прогнозна данъчна печалба за текущата година”. Това значи, че всяка фирма трябва да изчисли прогнозно какъв ще е финансовият му резултат за текущата година и върху това да определи размера на вноската. 

Още един аспект, който прави прогнозата на данък печалба в България по-сложен е това, че законът въвежда санкции. Ако в края на годината са налице значителни разминавания между размерът на годишния корпоративен данък и авансово внесения, това може да доведе много ненужни усложнения за фирмата.

Ако бизнесът е задължен да прави авансови вноски на всеки три месеца и в края на годината 75% от дължимия корпоративен данък надвишава с повече от 20% направените вноски, тогава се извършва санкция. Тя е в размер на 20% лихва върху самото превишение.

Естествено, тези санкции могат да се избегнат, като фирмите могат да променят размера на своите авансови вноски, ако преценят, че може да е налице такова отклонения. И тук е важно да се отбележи, че дружествата, които не са задължени да извършват авансови вноски, но все пак избират да правят това, не поднадлежат на санкции при такова разминаване.

Пренасяне на загуби при корпоративен данък

Има и ситуации на данъчна загуба, наричана още “отрицателен данъчен финансов резултат”. При такива обстоятелства фирмата не дължи корпоративен данък, тъй като не може да се отчете данък печалба. Ако един бизнес е отчел счетоводна печалба, но я е преобразувал с непризнати приходи или разходи, тогава крайният резултат е данъчна загуба.

Важно е да се отбележи, че законът дава право загубата да бъде приспадната от бъдещи данъчни печалби. По този начин се плаща по-малък корпоративен данък в следващите години. Тази възможност се казва “пренасяне на данъчна загуба” и възниква през първата година, в която фирмата е реализирала положителна данъчна печалба.